Нови подражания за облаци и дъжд

(По "Тридесет и три подражания на древния стил хайку")

Под кестена -
петнайсет страници.
Скоро свършва денят.







Окапа черешовият цвят.
Не жаля -
чакам плодовете.







От Хокусай вятърът,
дъждът - от Хирошиге.
Кихавицата си е моя.







Трийсет и шест
изгледа към Витоша,
препречени от облаци.







Скръцна вратичката на двора.
От листата се отцеждат
капки буря.







Записвам топъл спомен
с пръсти, изтръпнали
от нощния хлад.







Окапа вишневият цвят
пред "Света София".
Башо влезе в храма.







Хладна пролет.
Време е
пак да се влюбвам.







Ръкавите на ризата,
от влага натежали...
Не свърши тоя дъжд!







Тракат на поета зъбите,
във врата му - капки.
На ти сега сезонно вдъхновение!