Оставаш във всичките случаи
свой верен свидетел и даже
приятел, комуто да можеш
да плачеш по малко на рамото,
когато срамът в теб обади се
за стари и нови предателства.
Прощаваш си сам, увещаваш се,
че утре започваш начисто
със нова любов, ново поприще
и нови места за изтъкване
на старото лустро изпитано.
И тях ще съсипеш, разбира се,
но пак ще си смигнеш уверено,
че има и утре след утрето.
А дойде ли време за сметката,
ти старост и лудост, и спомени
със смях ще излъжеш, тъй както
си вече измамил и себе си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар