Ученикът по фехтовка



и пак се вглеждам пак откривам малките

трапчинки на смеха красиво пръснати

по цялото лице и пак косите са

тревожни петолиния нагънати

и пак не смея да се спра на погледа

защото би било красноречиво пак

и пак и пак и пак и пак

и все не ми омръзва че как щяло

да слушам този глас разпъващ нервите

гласа от мед от вино и от бъзов цвят

не искам да избегна разширеното

сравнение с любимите реалии

гласът й е unguentum armatorium

натрит по острието на езика й

което ме ранява всеки път

щом чуя го но сетне пак лекува ме

не искам да избягвам тази фигура

литературна но желая другата

от плът уханна плът
от кръв

от кости сухожилия артерии

която днес измества вече другите

намирани и губени забравяни

и пак ръцете й са прелестни

а допирът им хладен надминава и

напразно заявената привързаност

към блясъка на принципните истини

дали е с някого дали ще бъде с мене

дали досеща се достигнах ли пределите

на тихата пустиня да не би

отново да се влюбвам

неразумно е

или сърцето глъхнещ барабан

на бита армия обажда се в напразно

предизвикателство след страшно поражение

и пак се връщат малкото учтивости

които сме си казвали усмивките

кръстосаните мечове и дългата

ръка насочваща последния

мизерикорден напад в трета

не съм допускал за възможно

и днес пентезилеи да се срещат

и не загиващи а носещи победата

като бижу съвсем небрежно сложено

дали пък не открих със закъснение

че ме привлича силуетът заплашителен

на фехтовачката ухажваща рапирите