Замислени, над нечии следи
навеждат се главите на схоларите;
така вървят нещата от столетия
и всеки път бил, казват, вече извървян.
Да се вълнуваш там от разни класицизми,
от страст, от пролет във сърцето,
от блясъка в очите на любимата -
това минава за изтъркано.
Да страдаш от раздяла и да молиш
за милост и благоволение е толкова
клиширано в очите на глупаците,
че може
единствено да се сравни с еснафската
наслада на буржуя нейде в залите
с полузабравени шедьоври по музеите.
Това са днес презрени удоволствия.
А би подхождало лицето ти тъй точно
на някой златен стар триптих с Мадоната
от майстори-бургундци правен трепетно,
оставен днес
на милостта на групи от немислещи
туристи с хищни фотоапарати.
Чертите старомодно правилни
и ясното чело, цветът съкровищен
в косата ти, извивката на устните -
за мене си остават, щом затворят се
вратите на музея привечер.
И тази прелест, по канон изваяна
си заслужава най-конвенционално
да бъде възхвалявана във стихове.
Няма коментари:
Публикуване на коментар