Шай-хулуд




влажното лето господне изтича
и се прокрадва пустинята
все по-близо
по-близо до теб
в пустинята няма къде да се скриеш
от боговете на пясъка
ще трябва да яздиш пустинния червей
през тихите нощи
с оцъклено хладно небе
ще трябва да пиеш
потта си в солените дни
ще трябва да стигнеш
целта макар да не знаеш
не се ли в кръг въртиш
по дирята която си оставил
и стигнал пак да разбереш
че тая цел е втората пустиня
без пот без нощ
без пясък и небе
без студ
дори без боговете безпощадни
единствен пустинният червей
ще язди теб във втората пустиня
невидим и огромен ще го носиш
на гръб огънат
тъжния вестител
между дюни от праха
на твоята така мечтана слава