Денят


Денят, когато пак при мен ще дойдеш,
ще бъде по-красив от всички други.
Тогава в парковете градските оркестри
ще свирят със апломб превзети пиеси
от предкласиците, а в храстите синигери
ще се надуват, шарени и радостни.
И всички котараци ще извиват
опашките си сладостно, и псетата
ще лаят цял ден, без да дразнят никого.
Парад на конната полиция ще има
с езда изящна; сложни фигури
за своя изненада ще изпълнят
дебелите сержанти с поглед блеснал.
Децата сладоледи ще получат,
по-хубави от всичко, вече вкусвано,
ще се усмихват продавачите на майките.
Ще пада злато от дърветата, не есенно,
а пролетно, защото цвят ще бъде,
след стъпките ни стелещ се мечтателно.
Ще пусне кметът всички шадравани
със ярко осветление и всички
безгрижни циганета ще се пръскат
с водата, смеейки се слънчево.
Накрая карнавал дори ще има,
в театрите ще дават само „Бурята”,
ще бъде шарен ден, ден празничен,
когато е светът във мир със себе си.
И София ще се изтяга прелъстително
в полите Витошки. Трамваите, разбира се,
безплатно ще се движат, украсени
с гирлянди сребърни, тъй, сякаш е
най-първата от всички светли Коледи.
Ела и ден такъв води със себе си,
а после всичките оставащи ни мигове
най -празнично ще минат. И фонтаните
ще леят мляко, мед и вино дъхаво
за всички други, жадни за обичане.