"Требва да сме близо до масите!"




В стаята трябва да има нова маса и стара хартия, леко пожълтяла. Така се пише най-удобно. Терасата винаги подвежда. На терасата всичко разсейва - зелените клони, питието, което ще се изкусиш да си направиш - така че в крайна сметка на терасата човек най-много да нахвърля стихотворение. А стиховете, разбира се, са продукт на мързел: добра идея, изложена накратко поради недостиг на воля да се се пише часове наред. А този недостиг се прикрива с формалистични хватки.

Писането на компютър е дисциплиниращо и много продуктивно, но си е чисто фабрична дейност. Можеш да създадеш чудесни неща пред монитора, но не и да се отървеш от чувството, че бачкаш като чиновник или работник в цех. Истинската свобода е в писането на ръка, но без измамния чар на терасата (Шекли отдавна е обяснил колко зле влияе хубавата гледка на концентрацията). Собствена стая, удобна масичка и предразполагаща хартия, за предпочитане не карирана - това са идеалните условия. Но и без тях човек не бива да се отказва от удоволствието и задължението да пише. Собствената стая обаче си остава задължително условие - поне аз не се страхувам от Вирджиния Улф.

Хубавата дървена масичка, под която можеш да си сместиш краката, е изключително постижение на цивилизацията. Истински престол на културността в смисъла, който бабите ни влагаха. На масичката можеш да пишеш, да четеш, да играеш шах, табла и белот, да се храниш и да пиеш. Вероятно и да рисуваш по начина, по който го правят децата и карикатуристите. Неслучайно казвам маса, а не бюро: бюрото напомня, че причината за литературното начинание е сметката за ток,а това,дори да е вярно, пречи. Писането на маса придава придава старорежимна атмосфера на действието, чувство за свобода и широта около врата - което е полезно, дори когато е измамно. Всеки, който се е опитвал да напише истинско любовно писмо, знае за какво става въпрос. А и, разбира се, само там, където можеш да си опреш лактите, ти е до писане на ръка.