Ти знаеш, Христе, че обичам
тамяна, расата, иконите.
Поклонът пред олтара ме вълнува
далеч над някакви си добродетели.
Да си порядъчен е някак протестантско
и, както казваш Ти, го могат даже
езичниците, а от нас ще искаш повече.
Сърцето няма как да се укрие
от Теб, така че е пред Тебе винаги.
Откритото сърце Ти казва следното:
Благодаря за хубавите празници,
за цялото блестящо богословие,
за свещите, тропарите и купола.
Не бих посмял от Теб да искам повече.
И Ти от мен, Христе, не искай другото:
Прекрасно знаеш, че отивам радостно,
за да попия цял присъствието Ти
под свода храмов, но недей ме кара
да викам “mea culpa” като лудите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар